Захариева: 2025 г. е реалистична дата за влизане в ЕС на страните от Западните Балкани
2025 година е изцяло реалистична дата за влизане в Европейски Съюз на страните от Западните Балкани, които са окуражени и стимулирани да изпълнят условия, свързани с върховенството на закона.
Това разгласи вицепремиерът и министър на външните работи на България Екатерина Захариева на конференция за икономическото и обществено доближаване в района на Западните Балкани. Тя даде образец с Албания, на която ѝ предстоят най-тежките процеси за промени.
Външният министър на България осведоми, че на 28 юни ще се разисква дали са изпълнени рекомендациите от албанското държавно управление, като се адресират проблемите с проведената престъпност.
Форумът е проведен от Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК) и Програмата за техническа помощ и продан на информация на Европейската комисия, с поддръжката на Българското председателство и на българския Икономически и обществен съвет (ИСС). Конференцията предшества срещата на върха Европейски Съюз – Западни Балкани.
Според Екатерина Захариева би трябвало да се напомни на страните от Европейски Съюз, че каквито и старания да поставят новите страни членки и страните, които аплайват за влизане в Евросъюза, те са почнали своя път от доста по-ниско равнище на икономическо и обществено развиване. Тя счита, че не е инцидентно, че трите най-често срещани претенции на жителите са за взаимност, сигурност и обществена Европа.
Повече съгласуваност
Вицепремиерът е на мнение, че когато има добра транснационална съгласуваност в енергетиката и превоза със Западните Балкани, бизнесът може да избира и по този начин ще се сътвори обединен пазар в района.
Социалният министър Бисер Петков изрази готовността на България да подкрепя дълготрайно европейската интеграция на Западните Балкани в региона на синхронизирането на трудовото законодателство и обществената протекция на жителите. Той акцентира, че България има подписани спогодби за обществена сигурност със страните от района, само че с изключение на тях нашата страна е подготвена да да предложи и стратегии за тяхното осъществяване.
Подкрепа към страните от Западните Балкани заявява и ръководителят на Икономическия и обществен съвет проф. Лалко Дулевски, който даде обещание експертна помощ при вземането на решения, която да обезпечи представителност на всички цивилен групи.
Работодатели, синдикати, представители на цивилен организации, които участваха във форума, се сплотиха към тезата, че промените в страните от Западните Балкани би трябвало да се вършат освен поради участието в Европейски Съюз, само че и поради жителите. Представителите на страните от нашия район приказваха освен за европейската вероятност, само че и за потребността от транспортна и енергийна съгласуваност, от промени, които да пазят жителите.
Гласът на гражданското общество
Генералният секретар на Съюза на свободните профсъюзи на Черна Гора Срджа Кекович означи, че европейската интеграция напредва, само че неравномерно, поради незадоволителното присъединяване на жителите при вземането на решения.
По думите му хората чакат най-много битка против корупцията и господство на закона, съвременни работни връзки, обществен разговор сред служащите и представителите на работодателите.
Според него европейските закони се придвижват автоматизирано, без да се чува думата на гражданското общество. Кекович означи, че нараства процентът на бедността, има проблем и с високите равнища на безработица, с приемането на трудово законодателство, което дискриминира служащите и ги принуждава да емигрират.
Повече вложители
Питър Санфи, зам.-директор Държавни стопански системи и политики в Европейска банка за възстановяване и развитие, счита, че съществува бездна сред страните от Западните Балкани и другите, които към този момент са членки на Европейски Съюз.
Той предложи с изключение на икономическа интеграция в обществената област, превоза и енергетиката, да се обърне внимание и на опциите за привличане на вложители.
Санфи уточни, че в този момент има много бариери пред свободната търговия, по тази причина и в страните от Западните Балкани директните задгранични вложения за петте страни са по-малко от половината, които получават страните от района, които членуват в Европейски Съюз.
Той цитира изследване на ЕВВР, съгласно което под 20% от маладите хора в Западните Балкани нямат достъп до финансово обучение, което да им помогне да стартират личен бизнес. Банкерът счита, че за интеграцията са нужни стратегии за икономическо развиване както в държавния, по този начин и във финансовия бранш, и акцентира, че в стопанските системи на страните от Западните Балкани към момента е застъпена високовъглорадната стопанска система, само че чака това скоро да се промени.
Условия за предприемачество
Валентина Дисоска от македонската „ Асоциация на дамите в бизнеса “ е безапелационна, че смяна може да настъпи, в случай че напъните са ориентирани в основаване на условия за предприемачество, което ще сътвори идентична икономическа и обществена среда в района.
„ Поотделно сме дребни, с цел да излезем на международния пазар, липсват ни знания, мащаб и размер. Стоките ни не са конкурентни, само че в случай че се обединим ще станем мощни и конкурентни “, уточни тя и разгласи, че институционална поддръжка и повече човечност при подпомагането на бизнеса ще ускори общественото предприемачество. Дисоска е на мнение, че това може да се реализира благодарение на гражданското общество.
Уилям Бартлет, координатор на научноизследователската мрежа LSEE за общественото доближаване в Югоизточна Европа, също подчертава на общественото доближаване, което би трябвало да бъде в основата на интеграцията на страните от района.
„ Сега в моделите на преход има неравнопоставеност на приходите, което ги разграничава от европейските обществени правила, уточни той и подсети, че аргументите са в данъчното облагане пазарите на труда, безработицата и обществените заплащания.
Бартлет даде образец със Сърбия и Македония, в които безработицата понижава, само че е по-устойчива в останалите страни от Западните Балкани.
„ Трябва двукратно да се усилят директните задгранични вложения, с цел да се доближи икономическото равнище на страните от Европейски Съюз, само че казусът е в адекватността на просветителните системи за приблизително и висше обучение. В някогашна Югославия професионалните учебни заведения не се финансират, не са добре оборудвани и това ги откъсва от икономическите браншове, а и образователните стратегии не са пригодени към тях “, съобщи той.
Проучване на LSEE демонстрира, че приключват едвам 53% от постъпилите във висши учебни заведения, едвам половината от тях намират работа по специалността си три години след завършването на образованието си, а единствено 13% работят по специалността. Затова и работодателите дават слаба оценка за компетентността на университетите.
Промени в налозите и обществените заплащания
Бартлет предложи смяна на данъчните системи и системите за обществени заплащания. Според него би трябвало да се насърчат прогресивните схеми за данъчно облагане и ефикасните политики на пазара на труда като се планува главен приход за обществено слабите, уязвимите и маргинализираните групи на обществото.
Мирна Юсич от Центъра за обществени проучвания ANALITIKA на Босна и Херцеговина удостовери, че изследване, което скоро ще бъде оповестено от Фондация „ Фридрих Еберт “, демонстрира, че неравенството в приходите е най-голямо в Сърбия и Македония и по-малко в Хърватска, където се доближава до равнищата в Европейски Съюз.
„ Последиците от това неравноправие са обществено изключване, спорове, популизъм и понижаване на опциите за стопански напредък. Като първа жертва на неравенството на пазара на труда падат дамите, ромите и хората с увреждания, което усилва процентът на неравнопоставеност “, акцентира тя.
Юсич подлага на критика промените на държавните управления на страните от Западните Балкани, чиито праграми за обществени промени подценяват неравенството в приходите и разяснява, че фокус в дейните политики на пазара на труда би трябвало да са просветителните промени, които да обзет безработните със обществени помощи.
Тя поучава да се обърне внимание на обществения разговор и обществената грижа, като локалните държавни управления имат поради признатите решения на Европейския дирек за обществени права, като се подчертава върху потенциала при даване на обществени услуги.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Елена Илиева
Това разгласи вицепремиерът и министър на външните работи на България Екатерина Захариева на конференция за икономическото и обществено доближаване в района на Западните Балкани. Тя даде образец с Албания, на която ѝ предстоят най-тежките процеси за промени.
Външният министър на България осведоми, че на 28 юни ще се разисква дали са изпълнени рекомендациите от албанското държавно управление, като се адресират проблемите с проведената престъпност.
Форумът е проведен от Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК) и Програмата за техническа помощ и продан на информация на Европейската комисия, с поддръжката на Българското председателство и на българския Икономически и обществен съвет (ИСС). Конференцията предшества срещата на върха Европейски Съюз – Западни Балкани.
Според Екатерина Захариева би трябвало да се напомни на страните от Европейски Съюз, че каквито и старания да поставят новите страни членки и страните, които аплайват за влизане в Евросъюза, те са почнали своя път от доста по-ниско равнище на икономическо и обществено развиване. Тя счита, че не е инцидентно, че трите най-често срещани претенции на жителите са за взаимност, сигурност и обществена Европа.
Повече съгласуваност
Вицепремиерът е на мнение, че когато има добра транснационална съгласуваност в енергетиката и превоза със Западните Балкани, бизнесът може да избира и по този начин ще се сътвори обединен пазар в района.
Социалният министър Бисер Петков изрази готовността на България да подкрепя дълготрайно европейската интеграция на Западните Балкани в региона на синхронизирането на трудовото законодателство и обществената протекция на жителите. Той акцентира, че България има подписани спогодби за обществена сигурност със страните от района, само че с изключение на тях нашата страна е подготвена да да предложи и стратегии за тяхното осъществяване.
Подкрепа към страните от Западните Балкани заявява и ръководителят на Икономическия и обществен съвет проф. Лалко Дулевски, който даде обещание експертна помощ при вземането на решения, която да обезпечи представителност на всички цивилен групи.
Работодатели, синдикати, представители на цивилен организации, които участваха във форума, се сплотиха към тезата, че промените в страните от Западните Балкани би трябвало да се вършат освен поради участието в Европейски Съюз, само че и поради жителите. Представителите на страните от нашия район приказваха освен за европейската вероятност, само че и за потребността от транспортна и енергийна съгласуваност, от промени, които да пазят жителите.
Гласът на гражданското общество
Генералният секретар на Съюза на свободните профсъюзи на Черна Гора Срджа Кекович означи, че европейската интеграция напредва, само че неравномерно, поради незадоволителното присъединяване на жителите при вземането на решения.
По думите му хората чакат най-много битка против корупцията и господство на закона, съвременни работни връзки, обществен разговор сред служащите и представителите на работодателите.
Според него европейските закони се придвижват автоматизирано, без да се чува думата на гражданското общество. Кекович означи, че нараства процентът на бедността, има проблем и с високите равнища на безработица, с приемането на трудово законодателство, което дискриминира служащите и ги принуждава да емигрират.
Повече вложители
Питър Санфи, зам.-директор Държавни стопански системи и политики в Европейска банка за възстановяване и развитие, счита, че съществува бездна сред страните от Западните Балкани и другите, които към този момент са членки на Европейски Съюз.
Той предложи с изключение на икономическа интеграция в обществената област, превоза и енергетиката, да се обърне внимание и на опциите за привличане на вложители.
Санфи уточни, че в този момент има много бариери пред свободната търговия, по тази причина и в страните от Западните Балкани директните задгранични вложения за петте страни са по-малко от половината, които получават страните от района, които членуват в Европейски Съюз.
Той цитира изследване на ЕВВР, съгласно което под 20% от маладите хора в Западните Балкани нямат достъп до финансово обучение, което да им помогне да стартират личен бизнес. Банкерът счита, че за интеграцията са нужни стратегии за икономическо развиване както в държавния, по този начин и във финансовия бранш, и акцентира, че в стопанските системи на страните от Западните Балкани към момента е застъпена високовъглорадната стопанска система, само че чака това скоро да се промени.
Условия за предприемачество
Валентина Дисоска от македонската „ Асоциация на дамите в бизнеса “ е безапелационна, че смяна може да настъпи, в случай че напъните са ориентирани в основаване на условия за предприемачество, което ще сътвори идентична икономическа и обществена среда в района.
„ Поотделно сме дребни, с цел да излезем на международния пазар, липсват ни знания, мащаб и размер. Стоките ни не са конкурентни, само че в случай че се обединим ще станем мощни и конкурентни “, уточни тя и разгласи, че институционална поддръжка и повече човечност при подпомагането на бизнеса ще ускори общественото предприемачество. Дисоска е на мнение, че това може да се реализира благодарение на гражданското общество.
Уилям Бартлет, координатор на научноизследователската мрежа LSEE за общественото доближаване в Югоизточна Европа, също подчертава на общественото доближаване, което би трябвало да бъде в основата на интеграцията на страните от района.
„ Сега в моделите на преход има неравнопоставеност на приходите, което ги разграничава от европейските обществени правила, уточни той и подсети, че аргументите са в данъчното облагане пазарите на труда, безработицата и обществените заплащания.
Бартлет даде образец със Сърбия и Македония, в които безработицата понижава, само че е по-устойчива в останалите страни от Западните Балкани.
„ Трябва двукратно да се усилят директните задгранични вложения, с цел да се доближи икономическото равнище на страните от Европейски Съюз, само че казусът е в адекватността на просветителните системи за приблизително и висше обучение. В някогашна Югославия професионалните учебни заведения не се финансират, не са добре оборудвани и това ги откъсва от икономическите браншове, а и образователните стратегии не са пригодени към тях “, съобщи той.
Проучване на LSEE демонстрира, че приключват едвам 53% от постъпилите във висши учебни заведения, едвам половината от тях намират работа по специалността си три години след завършването на образованието си, а единствено 13% работят по специалността. Затова и работодателите дават слаба оценка за компетентността на университетите.
Промени в налозите и обществените заплащания
Бартлет предложи смяна на данъчните системи и системите за обществени заплащания. Според него би трябвало да се насърчат прогресивните схеми за данъчно облагане и ефикасните политики на пазара на труда като се планува главен приход за обществено слабите, уязвимите и маргинализираните групи на обществото.
Мирна Юсич от Центъра за обществени проучвания ANALITIKA на Босна и Херцеговина удостовери, че изследване, което скоро ще бъде оповестено от Фондация „ Фридрих Еберт “, демонстрира, че неравенството в приходите е най-голямо в Сърбия и Македония и по-малко в Хърватска, където се доближава до равнищата в Европейски Съюз.
„ Последиците от това неравноправие са обществено изключване, спорове, популизъм и понижаване на опциите за стопански напредък. Като първа жертва на неравенството на пазара на труда падат дамите, ромите и хората с увреждания, което усилва процентът на неравнопоставеност “, акцентира тя.
Юсич подлага на критика промените на държавните управления на страните от Западните Балкани, чиито праграми за обществени промени подценяват неравенството в приходите и разяснява, че фокус в дейните политики на пазара на труда би трябвало да са просветителните промени, които да обзет безработните със обществени помощи.
Тя поучава да се обърне внимание на обществения разговор и обществената грижа, като локалните държавни управления имат поради признатите решения на Европейския дирек за обществени права, като се подчертава върху потенциала при даване на обществени услуги.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ